Хемингуей

[demian]

Хемингуей

стена от синьо стъкло -
улица
облякла сивата пантомима
на изсуляло лято

обектив от прозрени светове -
лице
търсещо живи души
сред покритите с ръжда очи

...

[demian]

Капка топлина
скрита в косите на
зимното утро.

[green mile]

И двете стихотворения са много красиви.
От Хемингуей ли са инспирирани?

[demian]

Плаха прегръдка,
усмивка вместо думи,
очи шепнещи нежност,
устни даряващи дом...

Улицата мъжди
обвита във воала на зимната нощ
Китара на безпътен музикант и
пламък, скрит в ъгъла
зад смеховете на странници.

Непознати погледи
се плъзгат по прокъсаните цветя
на старото кресло,
което с извехтели ръце
приютява премръзналата
като платно на кораб сянка,
търсеща бъдеще.

Сред дим и тъмнина се ражда дете,
с ръце на старица,
изписани със знаците на предишни животи,
с коси на куртизанка,
с устни от тамян и
кожа от морска вода...

[demian]

Хемингуей ли са инспирирани

хммм ... да, може и така да се каже 

[bRO]

хареса ми последното, определено.

[demian]

като уличница
абсурдът на хроничния бездомник
драска по раздраните стъклени клепачи -
по моите собствени -
без рима,
без ритъм,
без блус дори.
приютила сухи нозе в топли пантофи
празнотата кънти
из кухите пространства на
инфантилното псевдосъзнание.
да се сгъна в светлина
и да изчезна,
погълната от мъглите на нищото.
да изтрия спомените,
страховете,
границите.
да убия примирената, мекушава невзрачност,
миша сивота и истерична пискливост -
изкривена и куха еуфория
рисуваща плиткоумни, тънки устни
по пожълтелите тапети,
вмирисани на дим и уличен джаз.
да бъда жена хранеща се със студени звезди и леден мрак.
жена, която не чака във влажното приземие
а която изпълва,
деформира,
създава наново пространствата -
пулсиращи
топли,
дъхави...

[MaSkAtA]

Хареса ми  най-вече края...

[demian]

хиляда са хартиените птици -
желанието само едно.
парцалени кукли, скрити под възглавката,
връщат хорските неволи на Боговете,
но тези си кротуват под изгнилия саван.

и болките безпризорни се връщат обратно.
скитат из градските пространства.
хортуват с приказните гамени -
копелета на болезнено красиво въображение.

приказка за сивота
приказка за тъмнина
приказка за нещо изгубено
приказка за край
за лудост
пянство
смърт

ягодово тирамисуто с кафява захар,
се вкисва възпитано на масата.
усмихва се неловко.
изчаква, нали така е прието,
вратата да се отвори с илюзорна радост.

смрадливата буболечка виси 
върху пръските кафе
замаскирали поредната бетонна мечта,
а пилето плете пера невидимки,
за да изчезне в нищото
изчистено от нелепи представи.

[HIM]

това ми пасва на нещо дето чета в момента:
"И с предчувствие за края - независимо дали ще настъпи утре или след триста години - трескаво пиша тази книга. Тъй като мислите ми пращят и цвърчат от време на време, аз съм задължен отново и отново да подклаждам огъня, ала не само с кураж, но и с отчаяние - защото никому не мога да имам вяра, че ще каже тези думи вместо мен. Моите залитания и колебания, направените слепешком крачки, моето търсене на всевъзможни изразни средства са един вид божествено пелтечене. Аз съм заслепен от възхитителното сгромолясване на света!"
Хенри Милър,"Черна пролет"

[demian]

 

Аз съм заслепен от възхитителното сгромолясване на света

 

мдааа, изпита по западноевропейска е утре сутрин, Джойс, Целан и Бекет разиграват монолози в главата ми, имах глупостта да ги прочета, че и с молива, който накрая съвсем се смали и изтъпи, Anathema и Gilmouor пишат сценичната музика, ето как стари видения се прераждат. HIM, благодаря за цитата, нихилизмът в него е повече от намясто 

[imbecile]

даваш ми сили и аз най-сетне да се престраша и да се явя на тоя изпит хаха 3 години отлагам

HIM влезе с цитат от любимата ми напоследък книга, thumbs up HIGH

[Psychedelic]

абсурдът на хроничния бездомник

ами...