demian
Неактивен
Публикации: 12
|
 |
« -: 11 януари 2009, 13:31:24 » |
|
Хемингуей
стена от синьо стъкло - улица облякла сивата пантомима на изсуляло лято
обектив от прозрени светове - лице търсещо живи души сред покритите с ръжда очи
...
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
demian
Неактивен
Публикации: 12
|
 |
« Отговор #1 -: 12 февруари 2009, 23:48:56 » |
|
Капка топлина скрита в косите на зимното утро.
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
green mile
Неактивен
Публикации: 300
|
 |
« Отговор #2 -: 15 февруари 2009, 22:24:30 » |
|
И двете стихотворения са много красиви. От Хемингуей ли са инспирирани?
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
demian
Неактивен
Публикации: 12
|
 |
« Отговор #3 -: 19 февруари 2009, 11:40:49 » |
|
Плаха прегръдка, усмивка вместо думи, очи шепнещи нежност, устни даряващи дом...
Улицата мъжди обвита във воала на зимната нощ Китара на безпътен музикант и пламък, скрит в ъгъла зад смеховете на странници.
Непознати погледи се плъзгат по прокъсаните цветя на старото кресло, което с извехтели ръце приютява премръзналата като платно на кораб сянка, търсеща бъдеще.
Сред дим и тъмнина се ражда дете, с ръце на старица, изписани със знаците на предишни животи, с коси на куртизанка, с устни от тамян и кожа от морска вода...
|
|
|
|
« Последна редакция: 24 февруари 2009, 19:12:53 от demian »
|
Активен
|
|
|
|
demian
Неактивен
Публикации: 12
|
 |
« Отговор #4 -: 19 февруари 2009, 11:48:25 » |
|
Хемингуей ли са инспирирани хммм ... да, може и така да се каже 
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
bRO
Administrator
Неактивен
Публикации: 290
endarkened.
|
 |
« Отговор #5 -: 05 март 2009, 09:36:07 » |
|
хареса ми последното, определено.
|
|
|
|
|
Активен
|
the first brother walked toward the light, and stood under the open sky. he found no Laws and he was enlightened. the second brother walked toward the darkness, and stood under a roof of stone. he found the Laws and he was endarkened.
|
|
|
demian
Неактивен
Публикации: 12
|
 |
« Отговор #6 -: 01 февруари 2010, 00:23:59 » |
|
като уличница абсурдът на хроничния бездомник драска по раздраните стъклени клепачи - по моите собствени - без рима, без ритъм, без блус дори. приютила сухи нозе в топли пантофи празнотата кънти из кухите пространства на инфантилното псевдосъзнание. да се сгъна в светлина и да изчезна, погълната от мъглите на нищото. да изтрия спомените, страховете, границите. да убия примирената, мекушава невзрачност, миша сивота и истерична пискливост - изкривена и куха еуфория рисуваща плиткоумни, тънки устни по пожълтелите тапети, вмирисани на дим и уличен джаз. да бъда жена хранеща се със студени звезди и леден мрак. жена, която не чака във влажното приземие а която изпълва, деформира, създава наново пространствата - пулсиращи топли, дъхави...
|
|
|
|
« Последна редакция: 01 февруари 2010, 00:28:18 от demian »
|
Активен
|
|
|
|
MaSkAtA
Неактивен
Публикации: 61
|
 |
« Отговор #7 -: 01 февруари 2010, 15:48:10 » |
|
Хареса ми  най-вече края...
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
demian
Неактивен
Публикации: 12
|
 |
« Отговор #8 -: 14 февруари 2010, 19:26:05 » |
|
хиляда са хартиените птици - желанието само едно. парцалени кукли, скрити под възглавката, връщат хорските неволи на Боговете, но тези си кротуват под изгнилия саван.
и болките безпризорни се връщат обратно. скитат из градските пространства. хортуват с приказните гамени - копелета на болезнено красиво въображение.
приказка за сивота приказка за тъмнина приказка за нещо изгубено приказка за край за лудост пянство смърт
ягодово тирамисуто с кафява захар, се вкисва възпитано на масата. усмихва се неловко. изчаква, нали така е прието, вратата да се отвори с илюзорна радост.
смрадливата буболечка виси върху пръските кафе замаскирали поредната бетонна мечта, а пилето плете пера невидимки, за да изчезне в нищото изчистено от нелепи представи.
|
|
|
|
« Последна редакция: 14 февруари 2010, 19:30:10 от demian »
|
Активен
|
|
|
|
HIM
authors
Неактивен
Публикации: 512
|
 |
« Отговор #9 -: 17 февруари 2010, 14:51:48 » |
|
това ми пасва на нещо дето чета в момента: "И с предчувствие за края - независимо дали ще настъпи утре или след триста години - трескаво пиша тази книга. Тъй като мислите ми пращят и цвърчат от време на време, аз съм задължен отново и отново да подклаждам огъня, ала не само с кураж, но и с отчаяние - защото никому не мога да имам вяра, че ще каже тези думи вместо мен. Моите залитания и колебания, направените слепешком крачки, моето търсене на всевъзможни изразни средства са един вид божествено пелтечене. Аз съм заслепен от възхитителното сгромолясване на света!" Хенри Милър,"Черна пролет"
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
demian
Неактивен
Публикации: 12
|
 |
« Отговор #10 -: 18 февруари 2010, 00:26:54 » |
|
Аз съм заслепен от възхитителното сгромолясване на света  мдааа, изпита по западноевропейска е утре сутрин, Джойс, Целан и Бекет разиграват монолози в главата ми, имах глупостта да ги прочета, че и с молива, който накрая съвсем се смали и изтъпи, Anathema и Gilmouor пишат сценичната музика, ето как стари видения се прераждат. HIM, благодаря за цитата, нихилизмът в него е повече от намясто 
|
|
|
|
« Последна редакция: 18 февруари 2010, 00:28:58 от demian »
|
Активен
|
|
|
|
imbecile
authors
Неактивен
Публикации: 664
|
 |
« Отговор #11 -: 18 февруари 2010, 11:51:02 » |
|
даваш ми сили и аз най-сетне да се престраша и да се явя на тоя изпит хаха 3 години отлагам  HIM влезе с цитат от любимата ми напоследък книга, thumbs up HIGH
|
|
|
|
|
Активен
|
|
|
|
Psychedelic
Неактивен
Публикации: 73
Bastard
|
 |
« Отговор #12 -: 19 февруари 2010, 16:55:45 » |
|
абсурдът на хроничния бездомник ами...
|
|
|
|
|
Активен
|
Кулинарно незадоволена биологична единица отказва да изпълнява фолклорен мотив... 
|
|
|
|