Цитат на деня

[bRO]

"стояха зверчетата
около плета.
в тях стреляха
и те умираха."


"стихче на малко момченце" [прогресорите и странниците/бръмбар в мравуняка] - аркадий и борис стругацки

[HIM]

the planet is fine
the people are fucked

George Carlin
http://www.youtube.com/watch?v=eScDfYzMEEw

[bRO]

амин

[bRO]

The first thing Tak did, he wrote himself.

The second thing Tak did, he wrote the Laws.

The third thing Tak did, he wrote the World.

The fourth thing Tak did, he wrote a cave.

The fifth thing Tak did, he wrote a geode, an egg of stone.

And in the twilight of the mouth of the cave, the geode hatched, and the Brothers were born.

The first Brother walked toward the light, and stood under the open sky. Thus he became too tall. He was the first Man. He found no Laws and he was enlightened.

The second Brother walked toward the darkness, and stood under a roof of stone. Thus he achieved the correct height. He was the first Dwarf. He found the Laws Tak had written, and he was endarkened.

But some of the living sprit of Tak was trapped in broken stone egg, and it became the first Troll, wandering the world unbidden and unwanted, without soul or purpose, learning or understanding. fearful of light and darkness it shambles forever in twilight, knowing nothing, learning nothing, creating nothing, being nothing...

From 'Gd Tak `Gar' (The Things Tak Wrote), translated by Prof. W. W. W Wildblood, available from Unseen University Press for AM$8. In the original, the last paragraph of the quoted text appears to have been added by a much later hand. After the events described in Thud!, it becomes apparent that the last paragraph is a fake and the actual text reads:

Then Tak looked upon the stone and it was trying to come alive, and Tak smiled, and wrote All things strive.

And for the service the stone had given, he fashioned it into the first Troll, and delighted in the life that came unbidden.

These are the things that Tak wrote!

                                                                                                            terry pratchett - thud!

[HIM]

Ако не се заблуждавам и множеството натрупващи се признаци действително предвещават, че в живота ми предстои нов обрат, то признавам, че се боя. Не че животът ми е богат, нито пък има тежест или стойност. Но се плаша от това, което ще се зароди, ще ме обладае и тласне кой знае накъде. Ще трябва ли отново да замина, да оставя всичко недовършено - проучванията, книгата? Дали след месеци, след години ще се пробудя изтощен, разочарован, сред нови порутини? Бих искал да прозра в себе си, преди да е станало твърде късно.

Жан-Пол Сартър, "Погнусата"

[bRO]

добре казано

[winter]

"Oh, God, if I'm anything by a clinical name, I'm a kind of paranoiac in reverse. I suspect people of plotting to make me happy."



Raise High the Roof Beam, Carpenters
J.D. Salinger

[bRO]

И действително, щом цивилизацията може да породи такова явление като поезията, то явно трябва да възникват и индивиди, способни ЕДИНСТВЕНО да потребяват тази поезия. Те не са способни да произвеждат нито материални, нито духовни блага, а само да потребяват духовното и да разонират. Оказва се обаче, че точно тази тяхна способност да резонират е извънредно необходима на твореца, че тя е най-важният елемент от обратната връзка за този, който поражда духовното. (Странно е, че дегустаторите на чай, вино, кафе или сирене са уважавани професионалисти, а дегустаторът, да речем на живопис - не критикът, не изкуствоведът, не дрънкалото на тема, а именно природният, интуитивен дегустатор - у нас се смята за тунеядец. Впрочем, нищо странно няма.)
Аркадий и Борис Стругацки

я, какво си намерих на втора страница на същата тая темаа..

[HIM]

ибаси, това го пратих преди седмица на една позната във връзка с един разказ, дето пише- пасваше й като дялан камък на темата - получават се понякога такива преплитания на линиите 
иначе тая книга препрочитам редовно по нещо от нея, и все по нещо ново откривам

[bRO]

The Ankh-Morpork Central Post Office had a gaunt frontage. It was a building designed for a purpose. It was, therefore, more or less, a big box to employ people in, with two wings at the rear which enclosed the big stable yard. Some cheap pillars had been sliced in half and stuck on the outside, some niches had been carved for some miscellaneous stone nymphs, some stone urns had been ranged along the parapet and thus Architecture had been created.
 In appreciation of the thought that had gone into this, the good citizens, or more probably their kids, had covered the walls to a height of six feet with graffiti in many exciting colours.
 In a band all along the top of the frontage, staining the stone in greens and browns, some words had been set in letters of bronze.
‘ “NEITHER RAIN NOR SNOW NOR GLO M OF NI  T CAN STAY THESE MES ENGERS ABO T THEIR DUTY” ‘ Moist read aloud. ‘What the hell does that mean?’


terry pratchett - going postal