HIM
authors
 Неактивен
Публикации: 512
|
 |
« -: 10 март 2010, 12:30:34 » |
|
На съседната улица живее един господин, който въпреки че носи дебели очила и чорапи ¾, не вижда по-далече от розовия си нос. За негово щастие носът му е удължен и римски. Така, за да стигне сутрин в кафенето, той е принуден да води куче на каишка, което се опъва във всички посоки, но не и в желаната от него, и бастунче от дунавска тръстика в другото. Бастунчето е лакирано и има никелирана дръжка, завършващо с лъвска глава, навярно за да подчертае, че господинът е зодия Водолей.
Любимият вестник на кучето е списание Земеделски вестник, така че и тази сутрин господинът сяда на пембеното канапе в кафенето и си поръчва чай с три бучки лед. За да прочете на глас списанието, кучето му трябва да го приблжи отвъд носа му, но така за съжаление господинът не успява да види общата картина и може да прочете водещата статия едва след като излезе последният брой.
Срещу господинът, който не вижда по-далеч от римския си нос, седи симпатично момиче, което яде бахур и отпива директно от еднолитровата бутилка с евтина водка. След което леко се оригва и горката, изчервява се в цвят на пионерска вратовръзка до върха на елфските си ушета, така че върху лицето й остават да светят само сините й очи, но сини не като чавдарска вратовръзка, а по-скоро като морето през април или като небето през последния ден на септември, към 6 часа надвечер. За нейно съжаление никой не я чува, сервитьорът е глух, а господинът чете на кучето, което е погълнато от статията за миналогодишната реколта от рапица.
За щастие на сервитьора, тъй като хладилника не работи от около 3 години, в този момент от небето заваляват истински кубчета лед. С усмивка под мустак, въпреки че няма мустак и си пуска такъв едва след 15 години, когато е напълно плешив и животът го е завъртял така, че въобще не му е до усмивки, дори под мустак, той вади старо кепче изпод бара, излиза и успява да улови няколко кубчета лед, които, както отбелязахме, падат от небето(кубчетата лед са дело на една немърлива богиня, но не, тя не е олимпийска, а живее на полето). След което внимателно ги слага в чая от рапица на господина, който, както отбелязахме, не вижда по-далече от носа си. Оказва се обаче, че след разтопяването на леда от кубчетата остават съвсем истински туптящи сърчица, същите като онези, с които момиченцата изрисуват тетрадките си като ученички и понякога, по изключение, в първи курс на университета. След като изпива едно от тези сърчица, господинът неочаквано проглежда отвъд римския си нос, вижда красивото момиче срещу себе си, и спонтанно, влюбен до върха на червените й елфски ушенца, възкликва:
- Обичам те! – след което си боцва парченце бахур.
- О! – успява да произнесе едва първата буква от онова, което иска да каже красивото момиче, след което пребледнява, а очите й се изчервяват. Учените елфолози и до днес, след близо 15 века, спорят какво всъщност е искала да каже тя. След това двамата се хващат за ръце, господинът ритва кучето, то щастливо изквичава и побягва, а двамата отиват да ядат пасти с кооп кола, като господинът, в знак на любовта си, подарява на красивото момиче своето тръстиково бастунче. Вечерта двамата решават да се оженят след 3 години и да имат дете на другия ден, а онова, което последва по-нататък същата нощ, изисква читателите да имат навършени +18 г.
|
